| |
Безжизнен, измъчен стон от нищото извира
времето безкрайно, спъва се за миг - и спира!
Секунда на безвремие. Отминали моменти,
въртят се те безпирно върху мойта кинолента.
Вечност във един кратък стоп прелива,
чувства, спомени, емоции всичко си отива!
| |
|
|
Публикувано на 19 February в 11:17, Thursday (4478 прочитания)
|
А бурите връхлитат пак
една след друга.
Понякога са силни -
трещи и пука.
Понякога са тихи -
по щетите виждаш силата.
Но всички те
са отчаяно обречени.
Разбиват се
в Крайъгълния Камък.
| |
|
|
Публикувано на 19 February в 11:14, Thursday (4593 прочитания)
|
Разстрел. Присъда като за осъден.
Един единствен изпълнител- Той.
В цевта вместо куршума- дума.
Прицелване. Докосване на спусък.
Изстрел. Вой.
| |
|
|
Публикувано на 19 February в 11:13, Thursday (3931 прочитания)
|
Бездомнико,
ела да те прегърна!
Аз знам, ти имаш нужда от храна,
аз знам и имаш нужда от усмивка,
от топла дума, че живота е сълза.
| |
|
|
Публикувано на 19 February в 11:11, Thursday (4766 прочитания)
|
Дали все някога горчилката ще мине?
Дали ще спре сърцето да боли?
Или пък любовта ни ще изстине
и ще извръщаме един от друг глави?
| |
|
|
Публикувано на 19 February в 11:11, Thursday (5776 прочитания)
|
Навън вали, а в мен е сухо
и тихо и печално и сломено!
Навън вали, а в мен е глухо
остана нещо непростено ...
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:51, Saturday (5152 прочитания)
|
Ръцете ми - коприна и стъкло,
очите ми, огнища две, горящи,
и устните ми алено бордо,
за теб са толкова изящни.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:48, Saturday (4912 прочитания)
|
В дни забързани живеем -
забравили от къде сме всички,
забравили - къде ще идем после.
От суетата се люлеем и докато се
приготвим да живеем- остареем.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:47, Saturday (4401 прочитания)
|
Една сълза красиво пада
единствено от твоите очи.
Една любов умира млада,
когато късно се роди.
По най-красивото лице
една сълза се стича бавно.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:46, Saturday (5673 прочитания)
|
Търсиш нещо и не го намираш,
бягаш, а не знаеш от какво,
тръгваш, после рязко спираш
и накрая все ти е едно.
Казваш, че не чувстваш, но обичаш,
казваш, че не искаш, а копнееш,
всички други “врагове” наричаш,
как изобщо, чудя се, живееш?!
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:45, Saturday (2950 прочитания)
|
Когато в парка се разхождаш
и влюбени по пейките седят,
дали със трепет си припомняш
за мен, за теб, за нас, за любовта?
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:43, Saturday (1714 прочитания)
|
- Нищо сериозно? – попита го тя
и на ръба на леглото остана.
- Нищо сериозно – отвърна й той
и по – близо до нея застана.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:42, Saturday (2511 прочитания)
|
Здравей, приятелю!
Питаш се какъв е смисълът? Смисъл никога не е имало. Беше просто оправдание за съществуването. Дали си заслужава? Не знам. Попитай ме пак след два часа, когато ще лежа на пода с прерязани вени. Аз бях дотук. Звучи шаблонно, но е вярно. Да, всеки върви по своя житейски път, но болката, която носех по моя, ме умори много.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:40, Saturday (1671 прочитания)
|
Мечтая те
и тъй е лесно ръката да протегна
да те стигна и да си отида...
А после ще те гледам през прозореца.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:39, Saturday (2269 прочитания)
|
Смених си адреса,
избрах анонимен,
сега недовиждаш кога те следя.
| |
|
|
Публикувано на 10 January в 21:37, Saturday (1919 прочитания)
|
|
|
|
