1. Проф. Рогиерс, в клиника Епендорф са оперирани вече много български деца, нуждаещи се от чернодробна трансплантация, на какво вашата клиниката дължи големия си успех в тази област?

Ние сме всъщност най-големият център за чернодробна трансплантация при децата в Европа, известно е, че самият град Хамбург винаги се е ангажирал с Източна Европа и затова е ясно, че ние лекуваме и деца от Източна Европа

2. Виждате ли възможност, специално в случая на България да задълбочите сътрудничеството си с вашите български колеги?

Както знаете, вече има тясна връзка между нашите специалисти и различни детски лекари в България. Когато се трансплантират деца от чужбина е много важно след това да има някой, който да поеме грижата за тях след трансплантацията. В случая на България ние знаем, че имаме гаранции за това, тъй като български лекари вече са били на обучение при нас.

3. Може ли да се говори и за по-нататъшно развитие на тази съвместа работа, например с определено здравно отделение в България, което да се специализира в пред- и следтрансплантационно лечение?

Това сътрудничество със сигурност е възможно и е желано. Разбира се, след като вече се инвестира в това да се спаси живота на едно дете чрез операция, важно е да се направи така, че и след това тези деца да имат един нормален живот и да останат здрави.

4. Готова ли е клиниката Епендорф да подкрепи България за по-нататъшно развитие в тази облст?

Определено, по всяко време и във всеки случай сме готови за това.

5. Исках да поговорим и повече за същността на тези трансплантации. Сблъсквалите се с този проблем казват, че след трансплантацията всичко от този период им се струва като лош сън и почти не могат да разпознаят болните деца след време?

Да, за много хора датата на трансплантация се превръща в нова рождена дата. Също и при децата. Когато те имат чернодробно заболяване те често не могат да играят с приятелчетата си, много хора си мислят, че това дете е тежко болно или дори заразно. След транплантацията всичко това е минало. Но абсолютно важно е децата да дойдат в добро общо състояние за трансплантация, ако са в лошо състояние, възстановяването след операцията преминава много сложно и може да трае дълго, докато детето се оправи.

6. В Германия имате вече голям опит в трансплантационните практики, в донорството, бази данни и мрежи от донори, всичко това едва сега започва да се организира и координира в България? Кои са най-важните неща които трябва да се създадат в областта?

Две неща са много важни – Първо дарителите трябва наистина да бъдат убедени, че децата могат да бъдат спасени, че имат шанс да живеят и да водят един наистина нормален живот. Ако погледнете българските деца, които са оперирани преди няколко години ще видите, че те въобще не могат да се различат от останалите деца. Вторият основен момент при ораганизирането на подобни дарителски акции е те да бъдат публични и прозрачни и хората, които са дарили пари да са сигурни, че тези пари са отишли за добрата цел.

7. Какъв е вашия съвет към българските ви колеги, най-важното, което трябва да направи България, за да има успех в трансплантационните практики?

Трябва да е ясно каква е крайната цел – ако крайната цел е да се правят трансплантации и в България, тогава трябва да се постави въпросът дали това си заслужава. Защото тази специфична част от хирургията се нуждае от специалисти с много голям опит и образование. Според статистиката на година се налага по една такава трансплантция на един милион души . Бих ви посъветвал на първо време да концентрирате всичките си усилия и финансови възможности в подготовката на децата за трансплантация и следтрансплантационната грижа. Защото развитието на оперативна трансплантационна програма засега струва много повече отколкото ако децата се изпращат за трансплантация в Германия.

При трансплантациите с жив донор от майката или бащата на детето се взимат два сегмента от общо осемте сегмента, които има черният дроб. Тази операция трябва да се извърши много внимателно - това е един съвсем здрав човек, в организма на когото се извършва оперативна намеса. Рискът при подобна операция е между половин и един процент, имало е вече дарители, които са починали при някакви усложнения, този риск просто трябва да се има предвид. При детето най-важното е то да се намира в приемливо общо състояние за трансплантация. Важно е при операцията тези фини кръвоносни съдове да бъдат свързани както трябва - понякога това са съвсем микроскопични съдове – артерии с диаметър половин милимитър или 2 милиметра. Важно е също така по време на операцията всичко да се контролира с видеозон.

И още веднъж – след тази трансплантация децата растат съвсем здрави.

Непосредствено след операцията детето остава между един ден и една седмица в интензивното отделение, после няколко седмици е на медикаменти в болнично заведение, докато черният дроб се възстанови след трансплантацията. След това детето води съвсем нормален живот – може да спортува всичко, което си пожелае, да има каквато професия си избере. Тук организираме коледен празник за трансплантираните деца - те просто не могат да бъдат различени от останалите. Когато пациентите идват една година след трансплантацията на контролен преглед аз разпознавам родителите, но не мога да позная децата.

Ако от страна на лекарите в България или от здравните власти има желание или необходимост от нашата помощ, ние сме готови да помогнем.